| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово |
брой 1, 2001
Джубран Халил Джубран
"Пророкът"
За любовта
И рече му Ал-Митра:
   — Кажи ни за Любовта.
   А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
   — Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
   И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
   И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
   Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
   Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
   Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
   На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
   Отвява ви от сламки и от плява.
   Премила ви до бяла същина.
   Омесва ви до податлива мекост.
   И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

   Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

   Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
   Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
   Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
   Защото на любовта й стига любовта.

   Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
   И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

   Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
   Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
   да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
   да познаете болката на твърде много нежност;
   да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
   и да кървите драговолно, с радост;
   да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
   да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
   вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
   и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
 

За брака

Тогава Ал-Митра проговори пак и рече:
   — Учителю, кажи ни и за Брака. 
   И той отвърна с думите:
   — Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
   Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
   Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
   Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
   И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
   Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
   Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
   давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
   Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
   Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
   Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис. 
 

За децата
А една жена с детенце на ръце продума:
   — Кажи ни нещо за Децата.
   А той й рече:
   — Вашите деца не са ваши чада.
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
   Идват чрез вас, но не са из вас.
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

   Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
   Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
   Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
   Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
   Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. 
 

За радостта и скръбта
Тогава една жена помоли:
   — Кажи за Радостта и Скръбта.
   А той в отговор й рече:
   Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
   Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
   И как ли би могло да бъде инак?
   Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
   Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
   И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

   Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
   Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
   Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
   Но аз ви казвам, че двете са неделими.
   Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

   Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
   Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
   Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.
 



  М. Везнева - Шахмат